Софийски университет

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Софийски университет.

Софийски университет
„Св. Климент Охридски“
Universitas Serdicensis
Девиз 22Ipsa scientia potestas est – букв. Самото знание е сила или Знанието прави силата
Основан1 октомври 1888 г.
Виддържавен
Финансиране~38 млн. лева (2020 г.)
РекторПроф. дфн Анастас Герджиков
Преподаватели1700
Студенти18 911 (2019 г.)[1]
МестоположениеСофияБългария
Цветове  Пурпур
ЧленствоАсоциация на европейските университети
Адресбул. „Цар Освободител“ № 15
Сайтwww.uni-sofia.bg
Софийски университет
„Св. Климент Охридски“
в Общомедия

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-старото и най-голямо висше училище в България. Според световната класация на университетите към 2020 г. университетът се намира между 601-во и 650-о място.[2] Университетът е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс.[3][4][5] Централната част на сградата на СУ на стойност 6 млн. златни лева е построена с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада.[6] Първият ректор на Софийския университет е акад. Александър Теодоров-Балан.

История

 Основна статия: История на Софийския университет

Основаване

Студенти от университета през 30-те години

През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.

На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище.[7][8] На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на народното просвещение, е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан – измежду първите му седем преподаватели – т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски. През 1904 г. е преименуван на университет.[9]

Криза от 1907 г.

 Основна статия: Университетска криза (1907)

На 3 януари 1907 г. група студенти организира демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър. На следващия ден – 4 януари – Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Проф. Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със „съвършено нови преподаватели“. Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители. Събитията имат своя отзвук в обществото и последвалата реакция е много показателна. По думите на доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти. Университетът отново отваря врати едва в края на януари през следващата 1908 година, само няколко седмици след сформирането на ново правителство на Демократическата партия ръководено от Александър Малинов, което възстановява старите преподаватели.[10]

1919 – 1945 г.

Студенти от Медицинския факултет пред сградата на Ректората в строеж, март 1930 г.

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., университетът е евакуиран в Ловеч.[11]

Wiki letter w.svg  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Ректори

До 1944 г. мандатът на ректорите е една година, без право на последователно избиране. От 1944 г. мандатът на ректорите е две години с право на последователно избиране, но без право на трети мандат. От края на 60-те години и началото на 70-те години мандатът на ректорите е четири години с право на последователно избиране, но без право на трети мандат.

Към 2021 г. броят на ректорските мандати е 84, а на ректорите – 56. Списък на ректорите на Софийския университет [12]:

име мандат
1. Александър Теодоров-Балан 1888 – 1889
2. Димитър Агура 1889 – 1890
3. Емануил Иванов 1890 – 1891
4. Иван Георгов 1891 – 1892
5. Димитър Агура (2-ри път) 1892 – 1893
6. Емануил Иванов (2-ри път) 1893 – 1894
7. Димитър Агура (3-ти път) 1894 – 1895
8. Марин Бъчеваров 1895 – 1896
9. Александър Теодоров-Балан (2-ри път) 1896 – 1897
10. Георги Златарски 1897 – 1898
11. Иван Георгов (2-ри път) 1898 – 1899
12. Никола Добрев 1899 – 1900
13. Любомир Милетич 1900 – 1901
14. Георги Златарски (2-ри път) 1901 – 1902
15. Александър Теодоров-Балан (3-ти път) 1902 – 1903
16. Бончо Боев 1903 – 1904
17. Георги Златарски (3-ти път) 1904 – 1905
18. Иван Георгов (3-ти път) 1905 – 1906
19. Стефан Киров 1906 – 1907
20. Димитър Агура (4-ти път) 1907 – 1908
21. Пенчо Райков 1908 – 1909
22. Михаил Поповилиев 1909 – 1910
23. Беньо Цонев 1910 – 1911
24. Стефан Юринич 1911 – 1912
25. Стефан Киров (2-ри път) 1912 – 1913
26. Васил Златарски 1913 – 1914
27. Георги Бончев 1914 – 1915
28. Анастас Иширков 1915 – 1916
29. Иван Георгов (4-ти път) 1916 – 1917
30. Георги Шишков 1917 – 1918
31. Иван Георгов (5-и път) 1918 – 1919
32. Александър Цанков 1919 – 1920
33. Методий Попов 1920 – 1921
34. Любомир Милетич (2-ри път) 1921 – 1922
35. Захари Караогланов 1922 – 1923
36. Васил Моллов 1923 – 1924
37. Васил Златарски (2-ри път) 1924 – 1925
38. Стефан Петков 1925 – 1925
39. Владимир Алексиев 1926 – 1927
40. Гаврил Кацаров 1927 – 1928
41. Георги Шишков (2-ри път) 1928 – 1929
42. Стефан Баламезов 1929 – 1930
43. Стоян Киркович 1930 – 1931
44. Богдан Филов 1931 – 1932
45. Любен Диков 1933 – 1934
46. Васил Моллов (2-ри път) 1934 – 1935
47. Михаил Арнаудов 1935 – 1936
48. Георги Манев 1936 – 1937
49. Георги Генов 1937 – 1938
50. Александър Станишев 1938 – 1939
51. Янаки Моллов 1939 – 1940
52. Стефан Цанков 1940 – 1941
53. Стефан Ангелов 1941 – 1942
54. Димитър Кацаров 1942 – 1943
55. Любомир Чакалов 1943 – 1944
56. Димитър Силяновски 1944
57. Стефан Баламезов (2-ри път) 1944 – 1945
58. Димитър Ораховац 1945 – 1947
59. Георги Наджаков 1947 – 1951
60. Владимир Георгиев 1951 – 1956
61. Даки Йорданов 1956 – 1962
62. Димитър Косев 1962 – 1968
63. Пантелей Зарев 1968 – 1972
64. Христо Христов 1972 – 1973
65. Благовест Сендов 1973 – 1979
66. Илчо Димитров 1979 – 1981
67. Георги Близнаков 1981 – 1986
68. Минчо Семов 1986 – 1989
69. Никола Попов 1989 – 1991
70. Николай Генчев 1991 – 1993
71. Иван Лалов 1993 – 1999
72. Боян Биолчев 1999 – 2007
73. Иван Илчев 2007 – 2015
74. Анастас Герджиков 2015 – настояще

Ректорски съвет

  • Ректор: проф. дфн Анастас Герджиков
  • Заместник-ректор по учебната дейност – ОКС „Бакалавър“ и „Магистър“: доц. д-р Анета Антонова
  • Заместник-ректор по учебната дейност – докторанти и продължаващо обучение: доц. д-р Георги Вълчев
  • Заместник-ректор по научноизследователска и научна проектна дейност: чл.-кор. проф. дфзн Николай Витанов
  • Заместник-ректор по информационни дейности и академичен състав: доц. д-р Елиза Стефанова
  • Функционален ректор по международна дейност: проф. д-р Мария Стойчева
  • Функционален ректор по административна дейност: проф. д-р Васил Маринов

Учебна структура

Факултети

Структурни звена на Софийския университет
Факултет Година на основаване
Исторически факултет 1889[13][14]
Факултет по славянски филологии 1889[15]
Юридически факултет 1892
Факултет по математика и информатика 1889
Богословски факултет 1923
Факултет по химия и фармация 1962
Биологически факултет 1963
Геолого-географски факултет 1963
Физически факултет 1963
Факултет по журналистика и масова комуникация 1974
Факултет по класически и нови филологии 1979
Факултет по науки за образованието и изкуствата 1983
Факултет по педагогика 1986
Философски факултет 1986
Стопански факултет 1990 (1944 – 1951)
Медицински факултет 2007 (1917 – 1950)

Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават 22 000 студенти.[16]

  • Факултети на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Исторически факултет

    Исторически факултет

  • Факултет по славянски филологии

    Факултет по славянски филологии

  • Юридически факултет

    Юридически факултет

  • Философски факултет

    Философски факултет

  • Факултет по класически и нови филологии

    Факултет по класически и нови филологии

  • Факултет по педагогика

    Факултет по педагогика

  • Факултет по науки за образованието и изкуствата

    Факултет по науки за образованието и изкуствата

  • Богословски факултет

    Богословски факултет

  • Стопански факултет

    Стопански факултет

  • Факултет по математика и информатика

    Факултет по математика и информатика

  • Физически факултет

    Физически факултет

  • Факултет по химия и фармация

    Факултет по химия и фармация

  • Геолого-географски факултет

    Геолого-географски факултет

  • Медицински факултет

    Медицински факултет

Департаменти

  • Департамент за езиково обучение
  • Департамент за информация и усъвършенстване на учители
  • Департамент по спорт

Сграден фонд

Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус“. Основните струпвания на сгради са ректоратът на университета (сградите на Ректората и Университетската библиотека), площад „Света Неделя“ – Богословски факултет 'Свети Климент Охридски. „Джеймс Баучер“ (основно сградите на Химическия, Физическия и Математическия факултет), района на хотел „Плиска“ (бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 1, 2, 3 и 4 – основно Стопански факултет и специалности на Философския факултет и Факултета по науки за образованието и изкуствата), „Паметника Левски“ (Факултета по журналистика и масова комуникация), бул. „Тодор Александров“ (Център за чужди езици), други сгради в София и околностите, както и Балчик, Варна и Китен.

Основната сграда, символ на университета – ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“[17], разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХIХ век.

Ректорат

Ректоратът, около 1935 година
Северно крило на СУ, фронтон
Аулата на университета

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Жан Бреасон. Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Националната библиотека) и Докторската градина. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 г. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда.

Строителството започва на 30 юни 1924 г.[18] с тържествено полагане на основния камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреасон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.

През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г. В завършването участва и арх. Спас Рангелов.

Университетска библиотека

 Основна статия: Университетска библиотека (Софийски университет)

Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 г. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 г.

Университетско издателство

Университетът има Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (съкращавано УИ „Св. Климент Охридски“), което издава книги, списания и др.

Кандидат-студенти

година кандидати прием за място специалности
2006 16 117 4100 3,93
2007 12 867 5100 2,52 88
2008 11 308 5800 1,95
2009 10 720 5162 2,08

Други

Според Рейтинговата система на висшите училища за 2014 година университетът е на първо място сред всички български университети в 21 от 22 направления. Към април 2011 година изследване на испанския Висш съвет за научни изследвания поставя Софийския университет на 801-во място в света по качество, като той изпреварва всички други български университети.[19] В същата класация през октомври 2014 г. университетът се нарежда на 842-ро място.[20]

Софийският университет дава стипендии заедно с Фондация „Сасакава – България“ в областта на политологията и др., като фондацията има и страница на сайта на университета (вж. Риочи Сасакава[21]).

Бележки

  1. rsvu.mon.bg
  2. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ се изкачи със 150 места в световната класация, dariknews.bg, 18.11.2020, 14:40 ч.
  3. Теодоров, А.. Годишник на Софийския университет (1904 – 1905). // Из историята на Висшето училище I. София, 1905. с. 1 – 7. Посетен на 27 декември 2012.
  4. Арнаудов, Михаил. История на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през първото му полустолетие 1888 – 1939. Придворна печатница, 1939.
  5. Манчева, Гергана. Софийският университет – най-старото висше училище у нас, чества своя патронен празник. // Българско национално радио, 25 ноември 2007. Посетен на 27 януари 2008.
  6. Годишник на Софийския университет (1904 – 1905). // Закон за университета I. София, 1905. с. 24 – 31. Посетен на 16 януари 2013.
  7. Теодоров, А.. Годишник на Софийския университет (1904 – 1905). // Из историята на Висшето училище I. София, 1905. с. 2. Посетен на 27 декември 2012.
  8. Георгов, Ив. А.. Поглед върху развитието на университета. // Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите, от основаването на Висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 1 – 167.
  9. Софийски университет „Свети Климент Охридски“. // София – 127 години столица. Столична община. Посетен на 28 декември 2012. Архив на оригинала от 2003-03-17 в Wayback Machine.
  10. Димка Гичева-Гочева. из историята на нашия Университет – голямата криза през 1907 г.. // dimka's blog, 19 ноември 2008. Посетен на 29 октомври 2013.
  11. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.
  12. Списък на ректорите, сайт на СУ.
  13. История. // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 29 януари 2013.
  14. Основан през януари 1889 г. като част от Историко-филологическия факултет
  15. Основан през януари 1889 г. като част от Историко-филологическия факултет
  16. Факултети и департаменти. // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 7 юни 2010. Архив на оригинала от 2010-02-09 в Wayback Machine.
  17. Иван Еленков. Случаят със завещанието на Евлогий Георгиев. // в-к „Култура“, бр. 39 (2522), 14 ноември 2008. Посетен на 27 септември 2013.
  18. Софийският университет „Свети Климент Охридски“. // stara-sofia.com. Посетен на 27 септември 2013.
  19. Universities by Country, Webometrics
  20. Sofia University St Kliment Ohridski / Софийски университет Св Климент Охридски, Webometrics.
  21. Сдружение на стипендиантите сасакава в България Архив на оригинала от 2013-08-13 в Wayback Machine., сайт на Софийския университет

Вижте също

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Софийски университет

Външни препратки

  • Официален сайт на СУ
  • Официален сайт на Културния център на СУ
  • Закон за отваряне на висше училище в София от 08.12.1888 г., обн. в ДВ, бр. 2/ 5 януари 1889 г. (съвременен препис)
  • п
  • б
  • р
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Факултети
  • Исторически
  • Славянски филологии
  • Юридически
  • Философски
  • Класически и нови филологии
  • Педагогика
  • Науки за образованието и изкуствата
  • Богословски
  • Журналистика и масова комуникация
  • Стопански
  • Математика и информатика
  • Физически
  • Химия и фармация
  • Биологически
  • Геолого-географски
  • Медицински
Департаменти
  • Езиково обучение
  • Информация и усъвършенстване на учители
  • Спорт
  • Самостоятелни звена
  • Библиотека
  • Издателство
  • Изчислителен център
  • Ботанически градини
  • Балчик
  • Варна
  • София
  • Центрове
  • Източни езици и култури
  • Кореистика
  • Технологии на информационното общество
  • Други структури
  • Български антарктически институт
  • Югоизточноевропейски медиен център
  • Център по социални изследвания на пола
  • Изкуство и медии
  • Радио Алма матер
  • Телевизия Алма матер
  • Театър-лаборатория „@лма @лтер”
  • Културен център на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Минало
  • История на Софийския университет
  • Музей на Софийския университет
    • п
    • б
    • р
    Образование и наука в София
     
    Висши училища
    Академия на МВР · Висш ислямски институт · Висше строително училище · Висше транспортно училище · Висше училище по застраховане и финанси · Военна академия „Георги Раковски“ · Военномедицинска академия · Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг · Висше училище по телекомуникации и пощи · Лесотехнически университет · Медицински университет · Минно-геоложки университет · Национална академия за театрално и филмово изкуство · Национална музикална академия · Национална спортна академия · Национална художествена академия · Нов български университет · Софийски университет · Театрален колеж · Технически университет · Университет за национално и световно стопанство · Университет по архитектура, строителство и геодезия · Университет по библиотекознание и информационни технологии · Химикотехнологичен и металургичен университет ·
     
    Гимназии
    Езици
    9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ · 33 езикова гимназия „Света София“ · 35 средно езиково училище „Добри Войников“ · 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ · 133 средно училище „А. С. Пушкин“ · 164 испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“ · Американски колеж в София · Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ · Национална гимназия за древни езици и култури · Първа английска езикова гимназия · Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“ · ПГИЧЕ „Свети Методий“ · Професионална гимназия с интензивно изучаване на румънски език „Михай Еминеску“
    Математика
    Изкуства
    Национално художествено училище за изящни изкуства „Илия Петров“ · Средно художествено училище за приложни изкуства „Свети Лука“ · Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване
    Икономика
    Техника и
    електроника
    Професионална гимназия по аудио, видео и телекомуникации „Александър Попов“ · Професионална гимназия по битова и електротранспортна техника · Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника · Професионална гимназия по електротехника и автоматика · Професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“ · Технологическо училище „Електронни системи“ · Професионална гимназия по машиностроене „Средец“
    Спорт
    Други
    профили
    Професионална гимназия по екология и биотехнологии „Проф. д-р Асен Златаров“ · Професионална гимназия по енергетика „Проф. Яким Якимов“ · Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Корчев“ · Професионална гимназия по транспорт · Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ · Софийска духовна семинария  · 192 средно училище „Христо Ботев“
    Без
    профил
    1 средно училище „Пенчо Славейков“ · 2 средно училище „Академик Емилиян Станев“ · 3 средно училище „Марин Дринов“ · 7 средно училище „Свети Седмочисленици“ · 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ · 10 средно училище „Теодор Траянов“ · 12 средно училище „Цар Иван Асен II“ · 13 средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ · 14 средно училище „Проф. д-р Асен Златаров“ · 18 средно училище „Уилям Гладстон“ · 19 средно училище „Елин Пелин“ · 21 средно училище „Христо Ботев“ · 22 средно училище „Георги С. Раковски“ · 23 средно училище „Фредерик Жолио-Кюри“ · 24 средно училище „Пейо Крачолов Яворов“ · 26 средно училище „Йордан Йовков“ · 27 средно училище „Акад. Георги Караславов“ · 28 средно училище „Алеко Константинов“ · 29 средно училище "Кузман Шапкарев" · 30 средно училище „Братя Миладинови“ · 32 средно училище „Свети Климент Охридски“ · 37 средно училище „Райна Княгиня“ · 39 средно училище „П. Динеков“ · 40 средно училище „Луи Пастьор“ · 51 средно училище „Елисавета Багряна“ · 56 средно училище „Проф. Константин Иречек“ · 66 средно училище „Филип Станиславов“ · 68 средно училище „Академик Никола Обрешков“ · 69 средно училище „Димитър Маринов“ · 73 средно училище „Владислав Граматик“ · 74 средно училище „Гоце Делчев“ · 79 средно училище „Индира Ганди“ · 81 средно училище „Виктор Юго“ · 88 средно училище „Димитър Попниколов“ · 90 средно училище „Ген. Хосе де Сан Мартин“ · 94 средно училище „Димитър Страшимиров“ · 95 средно училище „Проф. Иван Шишманов“ · 96 средно училище „Лев Николаевич Толстой“ · 97 средно училище „Братя Миладинови“ · 101 средно училище „Бачо Киро“ · 105 средно училище „Атанас Христов Балчев“ · 108 средно училище „Никола Беловеждов“ · 113 средно училище „Сава Филаретов“ · 118 средно училище „Акад. Людмил Стоянов“ · 119 средно училище „Акад. Михаил Арнаудов“ · 121 средно училище „Георги Измирлиев“ · 123 средно училище „Стефан Стамболов“ · 127 средно училище „Иван Денкоглу“ · 128 средно училище „Алберт Айнщайн“ · 130 средно училище „Стефан Караджа“ · 131 средно училище „Климент Аркадиевич Тимирязев“ · 134 средно училище „Димчо Дебелянов“ · 137 средно училище „Ангел Кънчев“ · 140 средно училище „Иван Богоров“ · 144 средно училище „Народни будители“ · 145 средно училище „Симеон Радев“ · 153 ПГ „Неофит Рилски“
    Предишни
     
    Основни училища
    4 основно училище „Проф. Джон Атанасов“ · 5 основно училище „Иван Вазов“ · 6 основно училище „Граф Н.П. Игнатиев“ · 20 основно училище „Тодор Минков“ · 33 основно училище „Санкт Петербург“ · 38 основно училище „Васил Априлов“ · 41 основно училище „Свети Патриарх Евтимий“ · 42 основно училище „Хаджи Димитър“ · 43 основно училище „Христо Смирненски“ · 46 основно училище „Константин Фотинов“ · 48 основно училище „Йосиф Ковачев“ · 49 основно училище „Бенито Хуарес“ · 50 основно училище „Васил Левски“ · 67 основно училище „Васил Друмев“ · 75 основно училище „Тодор Каблешков“ · 76 основно училище „Уилям Сароян“ · 104 основно училище „Захари Стоянов“ · 106 основно училище „Григорий Цамблак“ · 107 основно училище „Хан Крум“ · 112 основно училище „Стоян Заимов“ · 120 основно училище „Георги Раковски“ · 126 основно училище „Петко Ю. Тодоров“ · 143 основно училище „Георги Бенковски“
     
    Професионални колежи и центрове
     
    Библиотеки и личности
    Библиотеки
    Личности
     
    Научни организации
         Портал „Образование“         Портал „Образование“          Портал „София“         Портал „София“          Портал „България“         Портал „България“